четвъртък, 8 декември 2011 г.

Има ли смисъл от дистанционната връзка на касовите апарати с НАП

Дали ще има реална полза за бюджета от така широко прокламираната връзка на касовите апарати на всички фирми с  НАП до 31.03.2012 или и това ще се окаже недомислица която ще бъде платена от Българския бизнес.
За разлика от бензиностанциите механизма за криене на приходи от по малките магазини, като и от почти всички заведения за обществено хранене е напълно различен. На това свидетели сме всички ние – изобщо не получаваме касов бон когато плащаме, получаваме разпечатка от дублиращ принтер който изобщо не е фискален или получаваме стоката от лице което изобщо няма регистрирана фирма /например при продажбата на автомобили втора употреба/.  В сферата на услугите нещата са също страшни масово не се издават фискални касови бележки на физически лица а голяма част от строителните и строително ремонтните бригади изобщо нямат фирми. Така че тази идея на данъчните няма как да сработи, те няма как да контролират  дистанционно нещо което не се случва/не се макира на апарата/.  Когато някой реши да крие приходи, той ще пресметне каква част от дневния оборот не трябва да се маркира и просто няма да я макира а няма да трие фискална памет. При проверка от страна на НАП те ще засекат контролните ленти с дистанционната връзка, ще отидат в обекта и ще видят че всичко съвпада но това не означава, че въпросната фирма отчита всички приходи и внася всичките си данъци.
Тази идея на данъчните, не насочена към цялостно решаване на проблема със сивата икономика, а към решаване на един частен случай - а именно триенето на фискална памет.  Този метод не толкова често срещан а и не е по финансовите възможностти на по голямата част от фирмите използващи каксови апарати. Странно е защо данъчните са се вкопчили в тази дистанционна връзка като удавник за сламка и смятат, че тя ще изсветли сивата икономика като с магия. От 200 000 фирми изполващи 300 000 касови апарати на които трябва да се осигури връзка с НАП /www.nap.bg/ само една малка част биха се повлияли от това изискване. По голямата част ще продължат да работят както и до сега и това няма да промени нищо.
Но за сметка на това разходите за изпълнение на това законово изискване ще бъдат огромни. Част от по старите касови апарти няма да могат да бъдат преоборудвани и ще трябва да бъдат закупени нови на цена около 400 лева. На тези които могат да се преоборудват трябва да се монтира модул за връзка с НАП на цена около 300 лева. Сметнете сами при 300 000 касови апарати сумата която трябва да се плати.  Освен това във всеки модул за дистанционна връзка с НАП ще има SIM карта на мобилен оператор за която идеята е да се плаща по около 5 лева на месец. Това един съвсем нов бизнес за тях с 300 000 закрепостени абоната, кой би избягал от това. И тези цифри са само за регистрираните по ДДС фирми, което е още по безумно понеже изхарчените пари по никаквъв начин няма да доведат до подобрена фискална дисциплина. Тезата на НАП, че това е разход за дейността и с него ще се намали облагаемата печалба на фирмата на дали удовлетворява бизнеса. Може би по справедливо би било ако се инициира законова промяна и тази сума да се приспада от данъка за внасяне на задълженото лице- по този начин държавата ще плати за въвеждането на своите идеи, а не да прехвърля това задължение на другите.
Може би данъчната администрация трябва да помисли за серия от подходи които да подобрят фискалната дисциплина на бизнеса, а не да се хвърля към решаване на частен случай който ще струва на бизнеса над 120 000 000 лева само за преоборудване. Това са пари, които в криза надали трябва да се изхарчат точно за това. С поред мен трябва да се удължи срока за въвеждане на дистанционната връзка докато се направи пълен и обективен анализ на ефекта от нея. Като е добре също  да не се взимат механично различни типове обекти и да се твърди, че щом едно нещо е добро за бензиностанцията и хипермаркета то ще действа и за кварталното магазинче на ъгала. А огромната част от тези 300 000 касови апарата посочени от НАП са именно в такива магазинчета.
За да се подобри фискалната дисциплина трябва да се въздейства на потребителя, той да осъзнае че вземането на касов бон е в негов интерес. По този начин той е защитен при покупката, включително ще може да предяви рекламация при необходимост. Но за да стане това е необходимо време и също така всички трябва да разберат ползата от отчитането на всички приходи. Хората трябва да виждат по себе си ползата от внасянето на данъци, а не да смятат че тези пари са безвъзвратно загубени или още по лошо откраднати с помоща на администрацията. Не трябва да се забравя и физическия контрол от страна на НАП, който успешно може да се комбинира с ревизии по аналогия. Не липсват и някой екзотични идеи които не са лишени от смисъл. Част от платеното ДДС /например 1%/ да бъде възстановявано на  физическите лица в края на годината срещу представяне на касовите бележки. Това би имало двойно действие от една страна всеки ше държи да получи касовата си бележка и от друга не може да си назначен на минимална заплата /270/ лева а да представяш касови бележки за 700 лева на месец- по този начин могат да се осветлят заплатите раздавани на черно.
Тази статия няма за цел да дава предложения за подобряване на данъчния контрол и да изчерпателна изобщо по темата. С нея искам да предизвикам размисъл във всички които са я прочели има ли смисъл изобщо от това упражнение. Или и това е замазване на очите на гражданите от страна на държавната администрация което ще донесе съмнителни резултати.

Няма коментари:

Публикуване на коментар