петък, 16 декември 2011 г.

ЗА КОЛКО ВРЕМЕ СЕ РЕГИСТРИРА ФИРМА

Изибщо за колко време се започва бизнес, колко струва и през какви етапи се минава.

            За да се започне бизнес в България а и навсякъде по света се минава през няколко етапа, които зависят от дейността която ще се извършва.
Всичко започва с регистрация на фирма, това е административна процедура през която трябва да мине всеки започващ тепърва бизнес. Срокът за регистрация е относителен както почти всичко в България. Според закона за търговския регистър вписването на нова фирма трябва да се извърши до края на деня следващ деня на подаване на документите за вписване /един ден/.  Но както може би предполагате в действителност това не се спазва, към момента /16.12.2011/ регистрацията става за една седмица. Така че независимо какви идеи имате и колко бързате, трябва да се въоръжите с търпение и да чакате минимум една седмица за да правите каквото и да е. Относно цената за регистрация всичко зависи от това дали човек се чувства сигурен да регистрира фирмата си сам или се нуждае от консултант за това. За това ще започна с държавните такси които са както следва за ЕТ – 35 лева и за ООД/ЕООД/ - 160 лева. Това са най-предпочитаните форми за започване на бизнес за това разглеждам само тях за по голяма прегледност. След вписването на регистрацията в агенцията за вписванията може да си извадите удостоверение за актуално състояние – 9 лева с преводните такси и да си поръчате печат – между 10 и 30 лева. Минималния капитал за регистрация на ООД /ЕООД/ е 2 лева които трябва да се внесат по набирателна сметка открита в банка – между 10 и 30 лева. Така че това е минималната сума необходима за регистрация на фирма. Според мен от тази възможност е доре да се възползват хора които имат някакъв опит или са сигурни, какви документи са им нужни и са ги попълнили правилно. Недостатъкът е че при грешка се губи вече внесената държавна такса и при следващо подаване на докуметнтите тя трябва да се плати отново, също така трябва да се изчака отново цялото време необходимо за регистрацията което е проблем ако бързате. Поради това в някой случаи е по добре да се обърнете към консултант който да ви регистрира фирмата, което в някой случай може да ви излезе и по евтино от метода с пробата и грешката. Цените на консултантите са между 40 и 300 лева, поне аз такива съм виждал – на теория всички би трябвало да изършват една и съща услуга но дали е така. За да не останете разочаровани проверете предварително какво е включето в цената която ви предлагат, дали за сметка на цената не се опитват да ви надуят някоя държавна такса. Проверете какви ангажименти поемат към вас, дали ще ви придружат навсякъде и ще ви подадат документите, ще следят кога е готова фирмата и накрая ще ви връчат актуално състояние и печат или ще ви връчат един набор документи и ще ви кажат отидете там и там и вие от там нататък започвате да се учите какво да правите чакайки по опашките. При избора на консултан който да ви регистрира фирмата, потърсете някой който наистина може да ви консултира относно това коя фирма да изберете – повярвайте ми не избирайте тези които ще започнат да ви говорят за отговорността при ЕТ и ООД.  По принцип съм свикал да не се доверявам на прекалено ниските цени, винаги оставам с впечетление  че нещо ми е спестено и е некачествено.  И в слуая с 40-те лева за регистрация сигурно не съм далеч от истината – просто ако работата е свършена качествено, тя отнема доста време и тази цена е несериозна. От друга страна 300- те лева /говоря за комисионна не за цялостна цена по регистрация/ ми се виждат малко множко за услугата която се предлага. Така, че според мен се насочете към цена между 100 и 200 лева.
След като преминтете през този етап, и вече имате регистрирана фирма, трябва да си извадите допълнителните разрешителни или лицензи ако са ви необходими.
-                          Ако ще продавате хранителни стоки ви е необходимо разрешение по закона за храните издавано от Агенцията по Храните. Добрата новина е че можете да започнете  да работите след подаване на заявлението и не е необходимо да чакате разрешението.
-                          Ако ще продавате цигари, процедурата е по дълга –   подава се заявление в съответното митническо учреждение. Издаването на самото разрешение отнема минимум един месец и не може да се започне докато не е издадено.
-                          При заявление за обществено хранене е необходимо да го категоризирате преди да започнете да работите.
В общи линии това е в ощи линии процеса от вземане на решение за започване на бизнес, през откриване на фирма до започването на дейност. В интерес на истината в България все още има доста разрешителни и регистрационни режими така, че преди да започнете бизнес е доре да проверите дали вашия бизнес попада в него и да се подготвите за него.

вторник, 13 декември 2011 г.

КАК ДА СИ ИЗБЕРЕМ ФИРМА

Ако за първи път сте изправен пред въпроса да си откриете фирма, освен за всичко друго вие прябва да мислите и за това каква точно фирма да си откриете. Тук ще се опитам да разгледам най – използвание и да посоча някой силни и слаби техни страни.
Когато за първи път стои пред този въпрос всеки има някаква идея за своя бизнес, какво ще прави, какъв е потенциалът му за развитие, какъв е времевия му хоризонт, необходими ли са лицензи и разрешителни и т.н. Също така е добре да се вземе предвид и какви капиталовложения са необходими – едни бизнеси не изискват толкова пари при стартиране колкото умения, а други са доста капиталоемки. От значение също така дали с бинеса ще се заеме само един човек или двама и по вече, кой с  колко пари или активи участва. Изхождайки от тези предпоставки има няколко варианта които има пред всеки начинаещ бизнесмен:
  1. Най-ниско бюджетния вариант подходящ за дребен бизнес без възможност за голямо разрастване е ДЗЗД или така нареченото Гражданско Дружество. През последните години то загуби своята популяраност, но и в момента е най-евтината и бърза за регитрация фирма – за регистрацията му са необходими под 50 лева. Друг негов плюс е това че позволява сдружаването на двама и по вече човека, което например е невъзможно при ЕТ. От гледна точка на данъчното му облагане то се приравнява на Юридическо лице което също е един голям плюс. Данъкът се определя на базата на финансови резултат и е 10% / например при 2000 лева печалба за годината данъка е 200 лева/. От приравняването му с юридическите лица следва и благоприятния момент при осигуряването на съдружниците респективно управителите. По силата на дружествения договор съдружниците могат да бъдат и управители и на тази база да се осигуряват като самоосигуряващи се лица върху минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица /за 2011 година той е 420 лева и осигуровката въху нея е 108 лева, кото включва и социална и здравна осигуровка/, като тази осигуровака не се променя независимо от печалбата на фирмата. Като сериозен недостатък може да се посочи че въпросното дружество не е регистрирано по търговски закон. От това следва, че то не може да се преобразува в друго дружество, не могат да му се извадят лицензи за дейности където в специалните закони е указано, че могат да се извършват от дружества регистрирани по търговския закон. Също така при избора му трябва да се има предвид, че много банки не отпускат кредити на ДЗЗД – та, което при необходимост от развитие е сериозна спънка. По мои наблюдения  ДЗЗД – та най успешно се изполват за фризьорски салони, малки автосервизи и малки магазинчета за дрехи.
  2. Когато говорим вече за фирми регистрирани по търговския закон най-евтиния първоначално вариант е Едноличния търговец –държавните такси по  регистрацията му излиза почти колкото на ДЗЗД-то около 50 лева. При избора му трябва да вземете предвид, че това е само първоначално впечатление. При ЕТ е изключително неизгодно и осигурителното и данъчното облагане на фирмата. От гледна точка на осигуряването, осигуровки се внасят върху реалния доход/печалба/ на фирмата но не по вече от 2000 лева месечно. По закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване е определен минимален размер на осигурителни доход за 2011г. той е 420 лева така че ЕТ внася осигуровки въру него както и собствениците на другите видове фирми, но тука идва и разликата. Понеже ЕТ  и  физическото лице собственик са едно и също лице и съответо доходите на ЕТ са доходи на физическото лице то дължи осигуровки върху цялата печалба на фирмата до 2000 лв. месечно.  Например през годината вие внасяте осигуровки върху 420 лв. месечно но в края на годината средната ви печалба е 1000 лева месечно то вие трябва да внесете осигуровки за разликата между внесените и вашата печалба или 1000 – 420 = 580 лева или в осигуровки е = 143. 84 лева допълнитено на месец,а за цялата година това са 1726.08. Или с други думи през годината сте внесли 1296 лева/върху 420 лева/ и на края на годината трябва да довнесете още  1726 лева или общо за цялата година 3022 лева което мисля че е доста неизгодно.
От гледна точка на данъчното облагане също има неприятни моменти. Първо това са т.нар патентни данъци които се определят на базата на извършената дейност а не печалбата. Така че дори да сте на загуба от една дейност то трябва да си платите данъците. Патентните данъци се определят от общинските съвети по местоизвършване на дейността. За дейностите които не се облагат с патентен данък данъчната ставка е 15 % което също не е изгодна.
По мое наблюдение ЕТ то е все по рядко използвана форма, тя е подходяща за изключително микро бизнес с очаквана печалба не по вече от 5500 лева годишно или ако ви предстои пенсиониране след няколко години.
3.      Много по разпространи и изгодни при данъчното облагане са ООД  и ЕООД. Като правна форма и двете са еднакви, разликата е в броя на съдружниците; ЕООД – един съдружник; ООД- по вече от един. Първоначалните разходи по регистрацията са малко по големи от тези на ЕТ и ДЗЗД, държавна такса – 160 лева, необходим е капитал, минималния размер на  който след последните изменения в Търговския Закон е намален на 2 лева, съотвено има такса за откриване на набирателна сметка по която да се внесе капиала. Регистрацията му отнема 2- 3 дни. Като форма на сдружаване е най- разпространената и удобна за развитие на бизнес. Като осигуряване и данъчно облагане съм разгледал по- горе /ДЗЗД/ подробно. Тази форма дава възможност за получаване на лицензи и банкови кредити.

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Има ли смисъл от дистанционната връзка на касовите апарати с НАП

Дали ще има реална полза за бюджета от така широко прокламираната връзка на касовите апарати на всички фирми с  НАП до 31.03.2012 или и това ще се окаже недомислица която ще бъде платена от Българския бизнес.
За разлика от бензиностанциите механизма за криене на приходи от по малките магазини, като и от почти всички заведения за обществено хранене е напълно различен. На това свидетели сме всички ние – изобщо не получаваме касов бон когато плащаме, получаваме разпечатка от дублиращ принтер който изобщо не е фискален или получаваме стоката от лице което изобщо няма регистрирана фирма /например при продажбата на автомобили втора употреба/.  В сферата на услугите нещата са също страшни масово не се издават фискални касови бележки на физически лица а голяма част от строителните и строително ремонтните бригади изобщо нямат фирми. Така че тази идея на данъчните няма как да сработи, те няма как да контролират  дистанционно нещо което не се случва/не се макира на апарата/.  Когато някой реши да крие приходи, той ще пресметне каква част от дневния оборот не трябва да се маркира и просто няма да я макира а няма да трие фискална памет. При проверка от страна на НАП те ще засекат контролните ленти с дистанционната връзка, ще отидат в обекта и ще видят че всичко съвпада но това не означава, че въпросната фирма отчита всички приходи и внася всичките си данъци.
Тази идея на данъчните, не насочена към цялостно решаване на проблема със сивата икономика, а към решаване на един частен случай - а именно триенето на фискална памет.  Този метод не толкова често срещан а и не е по финансовите възможностти на по голямата част от фирмите използващи каксови апарати. Странно е защо данъчните са се вкопчили в тази дистанционна връзка като удавник за сламка и смятат, че тя ще изсветли сивата икономика като с магия. От 200 000 фирми изполващи 300 000 касови апарати на които трябва да се осигури връзка с НАП /www.nap.bg/ само една малка част биха се повлияли от това изискване. По голямата част ще продължат да работят както и до сега и това няма да промени нищо.
Но за сметка на това разходите за изпълнение на това законово изискване ще бъдат огромни. Част от по старите касови апарти няма да могат да бъдат преоборудвани и ще трябва да бъдат закупени нови на цена около 400 лева. На тези които могат да се преоборудват трябва да се монтира модул за връзка с НАП на цена около 300 лева. Сметнете сами при 300 000 касови апарати сумата която трябва да се плати.  Освен това във всеки модул за дистанционна връзка с НАП ще има SIM карта на мобилен оператор за която идеята е да се плаща по около 5 лева на месец. Това един съвсем нов бизнес за тях с 300 000 закрепостени абоната, кой би избягал от това. И тези цифри са само за регистрираните по ДДС фирми, което е още по безумно понеже изхарчените пари по никаквъв начин няма да доведат до подобрена фискална дисциплина. Тезата на НАП, че това е разход за дейността и с него ще се намали облагаемата печалба на фирмата на дали удовлетворява бизнеса. Може би по справедливо би било ако се инициира законова промяна и тази сума да се приспада от данъка за внасяне на задълженото лице- по този начин държавата ще плати за въвеждането на своите идеи, а не да прехвърля това задължение на другите.
Може би данъчната администрация трябва да помисли за серия от подходи които да подобрят фискалната дисциплина на бизнеса, а не да се хвърля към решаване на частен случай който ще струва на бизнеса над 120 000 000 лева само за преоборудване. Това са пари, които в криза надали трябва да се изхарчат точно за това. С поред мен трябва да се удължи срока за въвеждане на дистанционната връзка докато се направи пълен и обективен анализ на ефекта от нея. Като е добре също  да не се взимат механично различни типове обекти и да се твърди, че щом едно нещо е добро за бензиностанцията и хипермаркета то ще действа и за кварталното магазинче на ъгала. А огромната част от тези 300 000 касови апарата посочени от НАП са именно в такива магазинчета.
За да се подобри фискалната дисциплина трябва да се въздейства на потребителя, той да осъзнае че вземането на касов бон е в негов интерес. По този начин той е защитен при покупката, включително ще може да предяви рекламация при необходимост. Но за да стане това е необходимо време и също така всички трябва да разберат ползата от отчитането на всички приходи. Хората трябва да виждат по себе си ползата от внасянето на данъци, а не да смятат че тези пари са безвъзвратно загубени или още по лошо откраднати с помоща на администрацията. Не трябва да се забравя и физическия контрол от страна на НАП, който успешно може да се комбинира с ревизии по аналогия. Не липсват и някой екзотични идеи които не са лишени от смисъл. Част от платеното ДДС /например 1%/ да бъде възстановявано на  физическите лица в края на годината срещу представяне на касовите бележки. Това би имало двойно действие от една страна всеки ше държи да получи касовата си бележка и от друга не може да си назначен на минимална заплата /270/ лева а да представяш касови бележки за 700 лева на месец- по този начин могат да се осветлят заплатите раздавани на черно.
Тази статия няма за цел да дава предложения за подобряване на данъчния контрол и да изчерпателна изобщо по темата. С нея искам да предизвикам размисъл във всички които са я прочели има ли смисъл изобщо от това упражнение. Или и това е замазване на очите на гражданите от страна на държавната администрация което ще донесе съмнителни резултати.

сряда, 7 декември 2011 г.

Защо започнах да пиша

Първо няколко думи за мен. Казвам се Светлослав Георгиев съдружник съм в счетоводна кантора, с това се занимавам от над 10 години. Общо взето идеята ми с този блог е да си запълвам свободното време а може това и да е полезно за някой.
            Ще описвам неща които са ми се случвали, казуси които ми се е налагало да реша и изобщо всичко което ми се стори интересно. Няма да е строго професионален, макар че няма как да избягам от себе си и от своята работа. Освен професионалните казуси ще публикувам и статии за всеки който го интересуват темите – микро и малък бизнес, счетоводство, данъци, осигуровки и трудови отношения. Надявам се тук да намерят отговор въпросите които ви занимават. Искам да подчертая, че нито подкрепям нито нападам бизнеса, държавните органи и работещите в България. Само използвам възможостта да споделя размислите си върху теми които са ми направили впечатление.